Обикновено град се нарича селище, заобиколено с крепостни стени. За град, ограден със стена, се говори в Библията(кн. Левит, 25, 29). Древните евреи не само опасвали града със стени, издигали в тях кули, но го превръщали в религиозно, стопанско и колтурно средище, възвисявали го в град-майка ( 2 кн. Царства, 20, 19; числа, 21, 32). В понятието „полис”, „град” Омир влагал триаспектно съдържание: първо-градско селище; второ-политическа единица; трето- гражданска общност, образуваща едно цяло. За историците и писателите на Елада градът бил социален организъм, върху който се изграждал светът. Аристотел обяснявал за раждането на полиса като резултат от обединяването на няколко селища.

Римляните разбирали многообразните функции на града и го обозначавали с различни термини. С понятието „civitas, - atis” те давали характеристика на град, община, държава, гржданин, гражданско право. Много често те използвали думата „urbs, urbis”, с която наричали град, обграден с крепосни стени, жители на град, крепост, столица. В някои части на Римската империя си служели с „villa, - ae”, лятна къща, изграден селски дом. Нерядко се среща и „burgus, - i”, укрепено селище от градски тип. В съчиненията на арабски историции и географи от IX – X в. се употребяват наименованията „мадина”,”балад” и „карайа”, които притежават разнородно съдържание и се използват конкретно за селища от различен тип.
По интересен начин дефинирал града Прокопий Кесарийски, който виждал в него три отличителни признака: притежаванато на градски статус, съотведстващи постройки и многолюдно население. Това обстоятелство го разграничавало от многобройните крепости.
Разбира се в латинският език се употребяват и други термини за именуване на укрепени селща, които невинаги се характеризират като градове. Става дума за castellum – малка крепост, постоянен лагер, поредица градове, възникнали на базата на укрепен лагер. Военните лагери, фиксирани с двата термина, можели да бъдат изградени на бряг на море за защита на кораби от отблъскване на десант. Освен това те придобили и други значения: казарма, военна служба, военно дело, императорска резиденция. Етимологическият произход на понятието за града обаче не може да разкрие в пълнота социалното съдържание на явлението, което било по – широко и всеобхватно.
Големите миграции на германски, славянски, келтски, арабски и други племена през периода ІV – VІІІв., известни в нашата наука като „Великото преселение на народите”, довели до кардинални промени в политическата и етническата карта на стария континент, нанесли непоправими щети върху късноримската урбанистична система особено в Западна Европа.
Въпреки това градският живот не изчезнал. В бившите римски провинции Испания, Галия, Италия, Британия и др. оцелели редица градове: Барселона, Париж, Лондон, Флоренция, Милано, Бари, Амалфи, Страсбург, Кьолн, Аугсбург, Виена, Майнц, Трир, Регенсбург, Глостър, Честър, Йорк и много други. Повечето от тези градове били част от късноримската административна система и били означавани като „сivitates”, т. е. подразделения на провинциите. През Ранното Средновековие терминът „civitas” претърпял значителна промяна и започнал да означава само територията на града вътре в чертите на крепостните стени, където епископът упражнявал както духовна, така и светска власт. От VІІв. нататък светската власт над селската крайградска територия била предоставена на графовете. Селищата, които израснали по – късно, не били наричани „civitates”, освен ако не били епископски седалища.
Процесът на градообразуването до ХІв. вървял много бавно и отразявал до голяма степен постепенната феодализация на обществото, стопанските промени и състоянието на търговията. В историческата наука се отстоява схващането, че урбанизацията на Западна и Централна Европа се осъществявала главно по два основни пътя: от една страна запазване и трансформация на античните градове с развити традиции на градския живот и от друга – възникването на нови селища от варварски произход, които нямали такива традиции.
Най – ранно започнали да се възстановяват епископските градове. След затихването на вълните на варварските завоевания епископът обикновено се завръщал и заедно с няколко свещеници възстановявал епископството приютявайки се в някой запазен ъгъл на старата крепостна стена.Така се създало едно ядро от заселници,което по-нататък издигало от руините целия град.Известният историк на епохата Григории Турски свидетелства,че епископствата практичиски се възобновили много бързо през VІ век . Вероятно това трескаво изграждане на епископалната система във Франка Галия било част от усилията на църквата да христианизира цялата страна
В теоретичен план проблемът за генезиса на средновековните градове е изключително срожен и много аспектен .Това обяснява голямото разнообразие от теории,създадени от европийските учени през последните два века,които се опитват да обяснят възникването на градовете в Европа. Натрупана е огромна литература ,превърната в самостоятелен отрасъл в хуманитаристиката. Създадени са редица теории,които могат да бъдат обособени в две основни групи.
Първата група е представена от „романистическата теория” и е създадена от медиевисти,които произхождат от страни влизали в състава на Късната Римска империя през последните векове на нейното съществуване.Представителите на романската теория са абат Жан Дюбо(1670-1742 г.),Огюстен Тиери (1795-1856 ),Франсоа Гизо (1784-1877 г.),Карл Фр.Савини(1779-1861 г.) и др. Те забелязват приемствеността в терминологията,но не отчели,че ново съдержание придобили през средновековната епоха категориите муниципии,курия,куриали.Не взели под внимание обстоятелството,че римските муниципии и сенати били вече историческо минало,а средновековните сенъори и техните васали представлявали значително по-различна политическа сила.Подценили немоловажният факт,че мунипициалната система от периода на късната империя трудно може да бъде сравнявана с устройството на градовете,които имали гарантирани свободи,права и пр. Средновековната държава в лицето на свойте империи,кралства и пр.разполагала с по-различна фискална система и финанси. Авторите на романистическата теория наблягат на приемствеността в развитието на градския живот от Античността към Ранното Средновековие,поради което споменатата концепция се нарича още „теория на континюитета „.Наблюденията на неините привърженици са обедителни що се отнася до редица градове във Франция,Италия,Испания,Британия и др., но с”теорията на континюитета” в никакъв случай не може да се обясни с масовото възникване на нови градове в Европа от средата на Х в. нататък.Още по-вече,че напоследък френски и немски археолози доказват,че дори такива градове,водещи ночалото си от Античността,има известно прекъсване в културните пластове за периода VІ –VІІ в.
Втората група теории носат общото название „германски теории”и са създадени предимно от немски учени,които наблягат най –вече на германското начало в генезиса на средновековните градове.От тази група най-важните са :
1.”Теория за феодалното имение”,гилдийската теория или в преводна учебна литература от руски език,която е все още в обръщение,тази теория е известна като „вотчинна”.Неин създател е Ото фон Гирке(1841-1921 г.),който разглежда градовете като резултат от образуването на гилдиите,на свободния съюз на гражданите в защита на правата им. Според тази теория средновековния град е произлязъл от едрото феодално имение („вотчина”),а средновековните градски институции са само продължение в развитието на феодалното имение и феодалното право в условията на градския живот. Сеньориалната концепция, наричана обикновено теория за феодалното имение е отстоявана от Карл Фридрих Айхорн(1781-1854 г.),Томас Арнолд(1818-1880г.),Карл Вилхелм Нитш(1818-1888).Като една обща постановка тази теория е обоснована,но не може напълно да изясни проблемите свързани с възникването на средновековния град.
2.”Маркова теория”,свързана с имената и научното дело на Георг Лудвиг Маурер(1790-1872 г.),Ото фон Гирке(1841-1921г.),Георг фон Белов(1858-1927),приема,че началото на града се корени в общината марка.Несъмнено бягащите от сеньорите селяни пренасят в градовете своята общинна организация,но „марковата теория” също не изяснява всички страни на проблема и страда от известна еднопосочност.Както показва и наименованието,пазарната теза открива произхода на града и пазарното право. Това разбиране се поддържа от Рихард Шрьодер(1838-1917г.) и С.Ритшел .Анри Пирен(1862-1935г.), следван от С.Ридшел,обяснява произхода на града с появата на пазара,организира бурга, крепостта
3.” Бургова теория” със създатели Фредерик Уилям Метлънд(1850-1906) и Койтген. Според тях средновековните градове са възникнали около военните крепости – „бурги” и наследили особеното правно положение на укрепения пункт или селище. От това особено правно положение на крепостта произлязло и специфичното градско право. Бурговата теория е една от най – популярните в съвременната западноевропейска медиевистика. При внимателен етимологичен анализ в имената на много европейски градове откриваме съставните „бург”; „берг”; „бърг”; „честър”; „етър”; „стер” и др. , които са доста сигурен белег за възникването на такива градове около стари военни укрепления. Въз основа на топографски данни на някой автори, като Х. Планиц, Ед. Енен и др. , търсят аргументация за доказване особения специфичен характер на града като типично отражение на историята на Западна Европа.
4.”Пазарна теория” с автори Р. Зом, Р. Шрьодер, Шулте, отчасти З. Ритшел. Тези медиевисти разглеждат града като резултат от развитието на търговията през последните векове на Ранното Средновековие. Те приемат още, че градското право произлязло от особеното право и охрана на местата, които били използвани за търговия. Пазарната теория е също много популяна в съвременната медиевистика. Нейните привърженици намират потвърждение за идейте си и в градските харти, които за периода ХІ – ХІІІв. Характеризират тези селища като пазарни средища.
5. „Комбинирана теория” със създатели З. Ритчел и А. Пирен. Според тази теория средновековния град възникнал от военните крепости „бурги”, които се ползвали от особено „ пазарно право”. Комбинираната теория е също много популярна в съвременната медиевистика.
Изследователите, които поддържат до тук представените по – важни теории, са натрупали и изключително разнообразен и много интересен изворов материал, включително археологически за конкретните пътища на възникване на отделни средновековни градове. В повечето от тези теории се забелязват определени предпочитания към изследването преди всичко на генезиса на управленските и правни структури и институции на труда. Такава насоченост на изследванията е до голяма степен продукт на формално – юридическият подход, използван от споменатите учени. Значително по - малко внимание се отделя на социалните и икономически предпоставки на този сложен феномен.
Съветската медиевистика обяснява появата на града конкретно с отделянето на занаятите от селското стопанство, с развитието на парично – стоковите взаимоотношения, с бягството на селяните от феодалните имения и установяването им в нови местоживелища, с отделянето на селото от града. Това са основни фактори, с които се обяснява зараждането и утвърждаването на градовете като центрове на занаятчийската и търговска дейност. В трудовете на медиевистите от марксистката школа посочените предпоставки намират съответна обосновка било с факта от изворите, било със социологическа аргументация.
Макар да са постигнати значителни успехи при поставянето и решаването на редица проблеми в историографията, много въпроси остават нерешени и очакват своите изследователи. По неписана традиция изследователите се занимават предимно с развитието на градовете в отделните страни и рядко в континентите като цяло. По тази причина все още не са намерили научна разработка общите тенденции вградовете, когато на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, както и своеобразията, които характеризират сложната им и динамична история. Повече внимание се отделя на градовете като стопански и религиозни средища, а по – малко – като люлка на новата, средновековна цивилизация.