Няма такова място като София, няма друга столица изобщо, където да става това, глупаво е и не е честно, а всички знаят, че може да се направи нещо. Това са думи на 19-годишната Дарина. Дарина кара скейтборд от 2 години и казва, че иска да има подходящи места, където да го прави. В София, откъдето е тя, няма голям избор, защото няма скейт-парк. Кара се по подлези и градинки, със "скокчета" от подръчни материали. От София са и и много други млади хора, които са си харесали подобен спорт. Скейтбордингът и карането на "инлайн" кънки (известни и като блейдери) е екстремно занимание във всеки смисъл. Ако се практикува на предварително подготвени за целта места, този спорт може да е незабравима адреналинова инжекция без почти никакви негативни последствия, но ако се кара по претъпканите софийски улици, може да се окаже и опасен за живота.

На все повече места по целия свят местните власти финансират изграждането на скейт паркове със специални рампи и уреди за "трикове". В София обаче се случи обратното - преди повече от година скейтърите бяха изместени от импровизираното си място за тренировки пред паметника на Съветската армия. Допреди половин година там се събираха по двайсет-трийсет скейтъри и кънкьори. Сега обаче там строят спирка на метрото и местенцето между чугунените братушки е разкопано на няколко метра под земята. Общо взето тогава си ни изгониха, не се знаеше, че ще има метро, ама никой не е драснал и една бележка, един ден просто видяхме, че има трактори някакви и аре, чао, казва Дарина. Когато говори за липсата на места за каране в София, тя става нервна. Върти дъската пред себе си и мръщи русоляви вежди. На пръв, а и на втори поглед изглежда, че момичето е право. Има го и тоя парадокс, казва Дарина, като си на скейта, не мислиш за дроги и глупости, а тия властите вместо да ни зарибяват да си караме, само набиват пари за някакви концертчета и листовки против тревата.

Заради метрото пред "паметника" сега там е останала само една рампа, на която се упражняват инлайн-скейтъри. Повечето от тях са от отбора Disaster, който е и основният "инвеститор" в съоръженията в парка. Момчетата и момичетата от Disaster са финансирали сами изграждането на рампата, а общината само любезно им позволила да я монтират преди няколко години. Това струвало месеци разправия и се наложило отборът да си направи регистрация като фондация с идеална цел, за да може да се задвижи тромавата бюрократична машина.

Преди повече от година и половина столични скейтъри са внесли подписка и са подали молба до общината и Агенцията за младежта и спорта. Oт тогава досега нито една от институциите не е дала сигнал, че търси вариант за изграждане на скейт парк в София. Общината трябва само да определи терен, иначе Българската скейт федерация и от Disaster вече са осигурили част от уредите, обяснява един от скейтърите пред НДК. И докато столичните ентусиасти са "дъска до дъска" пред двореца на културата (единственото място с някакви условия за каране в момента) най-големият и модерен скейт-парк в България е вече факт и се намира в Монтана. Само някакви си 860 подписа са били достатъчни за кмета на градчето Златко Живков, за да се реши да построи такъв парк за младите в града. Проектът се осъществява за шест месеца и е финансиран със 120 хиляди лева по програмата "Красива България". Миналата година там се проведе и международно първенство по скейтборд, което мина с такъв успех, че тази година Монтана се готви за домакинство и на второ голямо състезание.

Впрочем все повече малки градове могат да се похвалят поне с готов проект за подобен парк, а в София по въпроса все още не се прави нищо. От общината и до днес не се е стигало до обсъждане на молбата на софийските скейтъри. От ДАМС казват, че въпросът бил постоянно на дневен ред, но всичко зависело от общината, която трябва да посочи подходящ терен за парка.